УТРО

Най-после утрото дойде!
Промъкна се, ухаещо на пролет.

Разпръсна страшносиньото небе,
на птиците раздаде гласове
и вплете лекия си дъх в простора.

Разстели слънчеви коси
и в багри прерисува тъмнината.

Докосна нежно сънните треви
и с трепет пи кристалните сълзи,
проронени в копнежа на цветята.

Най-после!
Утрото дойде!

Политам в него – жадна, неживяна.
Преливам в него – цветна, ярка, ден!

А някъде на дъното във мен
неспомнян сън
погребан
ще остане.