на А.
     Когато го забеляза на пътя си сутринта, спря. Погледна го, а после, неочаквано и необмислено, се наведе и го взе. Не знаеше защо, но и нямаше време да се чуди, така че просто го пъхна в джоба си.
   По обяд смуши измръзналите си ръце в топлината на палтото си и пръстите й се изненадаха от забравения предмет. Що за глупост, какво я прихвана - да събира боклуци по улиците... Макар че не приличаше на вехтория - вероятно съвсем скоро бе изпаднал от някого. Понечи да го подхвърли към контейнера, но се спря - имаше нещо в тази малка, черна, сякаш огъната в дъга капчица с бяла точка в средата.  Загледа се в нея, повъртя я насам-натам и й се стори някак смътно позната. Но коловозите на деня нададоха вой и жената отново върна нещото в джоба си и полетя.
   Вечерта, когато спокойствието на нощната забрава припълзяваше в домовете и умовете, предметът отново изплува в съзнанието й. Извади го и сега вече напрегна сили да си спомни откъде го познава. Черна и гладка капка с дълбочината на беззвездна нощ, с малка, нежнобяла точица в центъра на заобления си край, в прекрасен сребърен обков. Странно близка. Само да можеше полузаспалата й памет да я свърже с нещо или някого...
   Пусна я механично в кутията си с бижута и се запъти към празното легло.
   Утрото все пак успя да открехне миглите й. Но нощта с последни усилия повторно прожектира в зениците й току-що приключилия сън. Уж беше на рожденния си ден - онзи отпреди няколко години, най-кошмарния в живота й, в най-тежкото за нея време. Всичко бе точно както се беше случило - мястото, хората, събитията, усещанията. Освен момента, в който дойде баба й и й подари прекрасен медалион. В съня й вместо обичаната жена се появи мъж - непознат мъж, когото никога не бе виждала наяве, но насън сякаш беше познавала винаги. Той пристъпи към нея и положи в ръцете й своя подарък. Тя сведе поглед и изтръпна - беше медалион, същият като онзи от баба й, но в черен цвят...
   Жената прогони нощта от тялото си и в проблясъка на заревото скочи към кутията с бижута. Отвори я.
   На милиметри от бабиния й медалион - нежна, бяла, извита капка с черна точка в средата - бе паднал вчерашия предмет.
   Треперещите й ръце поеха двете капки, доближиха ги една до друга и с необяснима лекота ги щракнаха в идеален черно-бял кръг. Коленете отказаха да я държат и я стовариха обратно на леглото, докато очите й не можеха да се откъснат от съвършенството в дланите й.
   Отдавна не беше носила това бижу, макар че го обожаваше. Никога не бе и подозирала, че му липсва нещо. Баба й също отдавна я нямаше, за да обясни...
   Когато се окопити, часовникът бе предъвкал доста повече време, отколкото графикът й можеше да си позволи. Нахлузи набързо най-близките дрехи, провеси сглобения вече медалион на врата си и се изстреля да гони разписанията.
   Същият път, който извървяваше всяка сутрин. Същите хора. Същите автомобили. Същите плочки по тротоара. Само мястото на вчерашното й откритие бе сякаш различно. Обърна глава да го разгледа мимоходом. И се блъсна.
   Една ръка я прихвана здраво - явно на човека, в когото се бе ударила. Погледна го объркано и отвори уста да се извини. Но това, което видя, отне дъха й.
   Лицето бе на мъжа от снощния сън.
   И докато светът сякаш се отичаше от сетивата й и оставяше пред нея само непознато-близките очи, видя, че те са се втренчили в медалиона. В тишината на изчезналата вселена, през бумтенето в ушите си дочу гласа му:
   - Извинете, откъде имате това бижу?

успях да не дишам първия път докато стигна до края - Майстор си на бижутата!

Дишай! Не спирай! Кво ще правим без теб?! ;)))
Пък аз ще си се червя на воля :)

малко червена боя... заслужаваш си я ;)
пу данти е уруки начи :)))

да не взема и да спра да дишам ;))))
Аре, чакам те да те наплюя и аз :)))

вълнуващо! И там някъде между разписанията-едно бижу...Сънищата са хубаво нещо...мдаа

че ни се натрисат разни работи между разписанията, че иначе сме като коне с капаци на харман... :(
Пък за сънищата... така, извън коловозите, имам навика да си сънувам и аз такива, дето ми се случват. Ама само ако погледна встрани :)

Нещо настръхнах..

Зловещичко ли ти се видя? Сори :(
Ама има такава любов, сънувана и неочаквана, и сякаш предначертана...
Ето, някои хора го казват по-нежно:
http://vbox7.com/play:0f3a770c
Дръж се, биг бой :)))

Много хубаво умееш да заплиташ думите , много си оригинална , чете се леко и на един дъх ! Тия случайни срещи само в сънищата ли стават, или на мраморния ни градски площад :) ?

Явно няма да спра да се червя :)
Не само в сънищата, мила, те тия срещи специално предимно на площада стават... А сънищата и бижутата са само за да ги разпознаеш - да не ги подминеш в навалицата ;)

http://razkazvachka.blog.bg/izkustvo/2010/06/23/.566311

тъкмо снощи сънувах, че летя (ама не със самолет, а просто така, от само себе си;))
Дали не е някой сън от ония, дето се сбъдват?... Юпииииииииии :)))))))))))))
Целувам те здраво по рошавото косище, вещице дива :))))))))))))

гушкаво и топло да ти е в душата ... аз потеглям пак на път за малко. Искам да променя правата си перспектива, единствената която преди време са ни показали в училище . Прескачам границите и вдигам високо знамето , за да изкрещя на света , че съм ТУК и СЕГА ...
http://www.youtube.com/watch?v=CbuhKR8YXlk&feature=related

и две-три буболечки, и една черешова дръжка - ей мъ на почти съм готова: тая сутрин не е много за мотаене навън по стари кокали, ама в наръчника за мотаенето по Еньовден пише, че упражнението се прави в събота, ако случайно се е паднало, да речем, в четвъртък...
Весел ден!

Ти кво - криви линии ще чертаеш нещо?
Глей да не са параболи, а някви затворени, че да се върнеш пак по някъв начин :))))
Мечтано ТУК и приказно СЕГА ти пожелавам, миличко, и те гушкам сииилно :))))

пп. и това е за теб :))))
http://www.youtube.com/watch?v=NMEG_hUV71M

Поспретнала си се за празника значи. Екстра.
Ама мен да ме видиш на кво мясам... ;)))
Да не те оставя вълшебството!!!