Не, не боли любовта.
Просто е някак си страшно голяма.
Може да глътне изцяло света,
а в сърцето ми малко,
макар да е жалко,
място за нея чак толкова няма. Не, не боли любовта.
Просто е някак си странно безкрайна.
И дори да я пръскам в света,
тя сама продължава -
тихо и твърдоглаво,
да извира от място незнайно. Не, не боли любовта.
Просто… тя не е толкова жалка.
А боли, че не смогвам сама
да раздавам безкрай,
да източвам до край
любовта от сърцето ми малко…





 

"Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации."

"Когато светлината и любовта идват от един източник, грях няма. Но когато светлината и любовта идват от различни източници, там е грехът."
П. Дънов

не съм много запозната с Дънов, но е факт - ако не я раздаваш, не можеш да й устоиш :)

но някои негови мисли съм запомнила оттук-оттам, та после ги търся в нета:). Явно, поуки не съм си взела достатъчно:).
Но стихотворението ти е много хубаво, защото представя различни ъгли на зрение към любовта и всичките верни в едно.

Всичките ми опити да си наливам с фунията в главата са били обречени на пълен неуспех. Явно поуките се взимат сами, за мое огромно съжаление - самонареждат се в неизвестни за мен дупчици. ;)
Благодаря ти за милите думи :)

еДИН ВЕЛИК ЧОВЕК Е КАЗАЛ ЧЕ ДА РОДИШ И ПОСЛЕ ДА УМРЕШ БОЛИ ПО-МАЛКО ОТ НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ!:)

Боли разочарованието от несбъднатите очаквания ;)