Тъжна е чакащата любов.
Стои на перона по-сама и от себе си. Дланите й отдавна живеят в един спомен-блян, зениците й са се разбягали търсещи в далечината, сърцето й пътува във влак. Но тя стои - чифт обувки, заковани в перона. И чака. Себе си.






 

ще бъде още повече сама.
Затова назад е вгледана,
когато не е била...

Не знам дали ще е сама - не зависи само от нея. Но поне ще е цяла ;)

Чакаща любов закована на перона?!
Това по зле е от смъртта
особено ако случва сега
и то на чувствена персона.

Всяко чакане в нощта
трябва да си има мяра
Дори и да е с бляна във любовта
потънал в тежка и мъчителна омара.

Любовта и бляна
бели птици са красиви.
Те са душевната ни морска пяна
а не на омразата човешка
облаците тежко сиви.

Затова към слънцето ти погледни
на изгрева оранжев помахай със ръка
На любовта си лекичко се усмихни
и всичко ще си бъде както иска го твоята душа!

Продължавай напред и нататък... :)

Не мога бе - не съм се дочакала още и са ми забити обувките... ;))
Поздрави, поздравиииииииии и прохладни сънища, Хензел :))

поздрав! :)