Постинг
16.09.2013 18:40 -
ПИРИНСКИ ОТВЪДНОСТИ - 5
Автор: ronya
Категория: Лични дневници
Прочетен: 895 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2013 19:09
Прочетен: 895 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 16.09.2013 19:09
На път по времето Нямам търпение да видя всичко. Оставяме братовчед ми на площада и тръгваме на обиколка. На фасадата на неизвестната сграда – лозунг: „Всеки колектив всеки месец с изпълнен план!” Под него – паметна плоча с имената на загиналите в Илинденското въстание пиринлии. Двадесет мъже и две жени. На много места в този край има такива плочи – приличат ми на спомените на старец, който не е сигурен дали е вечерял, но помни всички свои младежки приключения. Хлътваме в една от малкото асфалтирани улички на селото и попадаме между две редици плътно наредени… къщи. Не зная дали мога да ги нарека така, макар че със сигурност преди сто-двеста години са били точно къщи. Всичките – на два ката. Първи етаж – дъсчени порти с катанци, зад които се крият помещения за животни, каруци, инструменти. До тях – миниатюрни клозети. Външни стълби към вторите катове – за хората. Отгоре се подават дъсчените оградки на кьошковете, а с поуморен блясък просветват сини, зелени, жълти, червени черчевета с потъмнели от слънцето и пясъка стъкла. Зад стъклата – шарени или дантелени перденца. Къщи от камък, греди и тухли или кирпич. По останалата тук-там мазилка личи, че измазаните са били бели. Но повечето от тях едва ли са били измазани дори навремето. Движа се като омагьосана. Не изпускам фотоапарата от ръцете си и не искам да пропусна и най-малката подробност – проснатите по оградите и перилата посивели черги - кой знае от кога; счупената усмивка на жълтото прозорче; червената врата с обелена боя, която отделя стълбището от кьошка; портичката, чиито изкривени дъски не стигат до горния праг, но крилата й са заключени с катинар; пропадащите керемиди на покрива; малките, малки тревясали дворчета зад телените огради; изоставената пред пуст дом шарена каруца… Животът тук сякаш е изтекъл между пръстите на времето.
СЛЕДВА...
Няма коментари
