Постинг
28.02.2013 09:14 -
А тъгата e тиха...
Автор: ronya
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1766 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 28.02.2013 09:17
Прочетен: 1766 Коментари: 4 Гласове:
9
Последна промяна: 28.02.2013 09:17
Всъщност тъгата е тиха. Тиха и тежка като скала на морското дъно. Малките рачета я пощипват и се кикотят беззвучно в очакване да я погъделичкат - малките, глупави рачета, чиито главички са винаги пълни със смешни идеи. Разноцветните рибки-усмивки кротко отъркват шарени гръбчета в ръбовете й и с ококорени очички се чудят защо багрите им не оставят следа. Ефирните водорасли нежно погалват студената й черупка – дано отвори очи за безграничните възможности на океана. Галят дълго и упорито, но безсмислено. Свита в себе си, тъгата е неподвижна. Сляпа. Глуха. Безчувствена към всичко извън собствения си кошмар. Единственото нещо, което прави, е да сънува. Сънува онзи болезнено изригващ пламък, който я роди. Сънува всички места и форми, през които дълго пътува. Горещината, която я задушаваше и после бавно изтече от сърцевината й. Единствената кратка радост в живота й – когато реши, че всичко е свършило. И най-вече непобедимия си кошмар – осъзнаването, че се е вкаменила завинаги. Завинаги… А океанът продължава да ражда, отглежда и убива нови и нови рибки-стоцветки, рачета-смешничета, водорасли с ефирни души… Защото за океана скалите са просто дъно.
Следващ постинг
Предишен постинг
такава е, Роничка. Тиха, но си личи. Стърчи ... връх надолу - пронизващ чувствието и чувстването ...
цитирайче ако плуваш по-нависоко, не пречи ;) Ма понякога потъваме...
цитирайПрава си, приятелко! Тъгата винаги е тиха... И тежка. Понякога непоносима...
Поздрави от Павелско!
цитирайПоздрави от Павелско!
А тъгата... все още се опитвам да приема, че океана неизменно има дъно.
цитирай