Днес празнувам любовта си… както всеки ден. По-лошо – празнувам я всяка секунда. Празнувам я с всеки поглед и докосване, с всяка дума. Празнувам я дори когато разстоянието прави погледа и докосването невъзможни, защото всъщност любовта не е „там“, а тук – в мен. Тя не ме оставя да я забравям – пари в гърдите ми, свети в очите ми и постоянно ми нашепва „обичам“. Обичам…
  Днес в леглото ми няма да има рози. И няма да ми подарят поредното плюшено сърце. Но топлата прегръдка не напуска постелята ми и сърцето, което ми подариха веднъж завинаги, е истинско – живо, топло и туптящо в ритъма на моите радости и грижи.
  Аз съм жена. Ако не получавам внимание, топлина и грижа всеки миг, няма да има какво да празнувам.
Не днес. А всеки миг.












 

ако не получаваме любов всеки ден се чувстваме тъжни. Аз съм ротив празника! това е измислица-някой е решил че може само на 2 празника да обича жените-изобщо не го харесвам. бъди много обичана!Истински и с плам!

Все ми е тая дали го има празника, или не, ако прави някого щастлив.
Просто моето щастие е другаде ;)
Обичано и обичащо да ти е винаги :)

ПРАЗНУВАНЕ НА ЛЮБОВТА

Не зная - как да отбележа
аз празника на Любовта? -
Дали със роза от Надежда,
дали с целувка от Мечта?...

Дали с усмихната планинка,
или с красивата Луна?...
Дали с ракия и... маслинка?...
Дали във ресторант "Вълна"?...

С очи ме мами нощна Птичка
и кани ме на... веселба...
Не знам - дали ще ми прилича
да полудувам през нощта?...

На разни дати не робувам.
Не пия вино... без душа...
Поетът всеки ден празнува.
И благославя Любовта...

Марин Тачков
13 февруари 2012 г.

Така и трябва, мисля... Или поне така е ХУБАВО :)