Постинг
19.01.2013 19:33 -
За голямото щастие и малките неща /а всъщност една разходка/
Автор: ronya
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2973 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2013 19:34
Прочетен: 2973 Коментари: 4 Гласове:
10
Последна промяна: 19.01.2013 19:34
ЩАСТИЕТО Е В МАЛКИТЕ НЕЩА! „Модерният” свят го повтаря като някаква безкрайно мъдра мантра и вече съм почти сигурна, че е напълно обезумял. Защото аз все си мисля - може ли да е малко нещо, което има силата да накара всяко атомче на тялото и ума ми да трепти от радост? Има толкова много огромни неща в моя малък според „новото хилядолетие” свят… Разходка в наистина бял сняг, която води до миниатюрно заслонче на крайчето на планината. Колибка, строена от група приятели, в която никой не живее, но всеки случаен пътник ще намери нещо за хапване, нещо за пиене, дърва за печката, светлина и застлани рогозки. И после, напук на всички идеи за българите, ще остави каквото полезно може и ще драсне ред-два в книгата за „похвали и оплаквания”, за да разкаже радостта от преживяването си. Прекрасна селска къщичка, заровена в снега на ръба на склона. Току-що разчистени пътечки – към входа и към тоалетната. Куп приятели, търкалящи се в хрупкавата белота на малкото дворче, докато отмалеят от студ и кикотене. Ширнала се до края на хоризонта, оградена с хълмове долина, която постоянно се вре в очите от прозореца на дневната. Седалки от автобус вместо диван, а децата с блеснали очички изработват билети за право на настаняване. Тенджера боб, която къкри с часове над живия огън на старата готварска печка. Трапеза, за която всеки носи по нещо малко, а в крайна сметка не остава място за всичко. Няколко усмихнати жени, които се въртят в миниатюрната кухничка и докато се заливат от смях, нареждат пълни съдинки върху старата мушама. И час по час прескачат до дворчето, където мъжете наглеждат скарата в снега с чаши в ръце и широки усмивки на лицата си. Просто за да бъдат заедно. Съседката отляво, която идва да поздрави. Съседите отдясно, които силно пускат дълго родопско хоро, за да го изиграем в снега. Аромат на печен хляб, отворени сърца и доверие. Звук на пукащи дърва, щастливи гласове и приятелство. И непокътната искряща белота, огряна от топло утринно слънце – от ръба на чашата кафе до където поглед стига. Усмивки, прегръдки, любими хора, усещане за безбрежност и… после не искам да се връщам при онези „големи неща”. Никой от нас не иска. При големите автомобили, които небрежно минават през краката и главите, големите блокове, затулили хоризонта, големите празни апартаменти с изглед към прането на незнаен съсед и големите думи на големите хора, за които сме фигурки в партия шах. След всичко това си искаме само нашите големи неща – онези, които глупавата модерност нарича „малки”. ПС. До такова селце можеш да стигнеш през зимата само ако наблизо има хотели – заради тях пътят се поддържа що-годе чист. В него живеят шепа старци, които могат да си купят от селския магазин почти само неща, които са си поръчали предварително. И само в деня, в който магазинът работи. Според съвременния свят такива места по света са просто незначително „малки”.
Вулканът Фуджи–портал към другите измере...
Тези прекрасни зелени/кафяви/сини очи
10-дневно предизвикателство
Тези прекрасни зелени/кафяви/сини очи
10-дневно предизвикателство
Блазе ти, че била там. И че сподели ....
Поздрави, Роня !
цитирайПоздрави, Роня !
Всъщност... мястото няма много общо. Хората са.
Много щастие, Чайна!
цитирайМного щастие, Чайна!
бил съм на подобно място и ти отново ме отведе там.
Поздрави, Роня!
цитирайПоздрави, Роня!
Беше съвсем истинско - от най-истинското, през цялото време.
Дано пак ни се случва - постоянно :)
Поздрави, Дидо!
цитирайДано пак ни се случва - постоянно :)
Поздрави, Дидо!
Търсене
За този блог
Гласове: 4396