Постинг
30.12.2009 18:55 -
За новата година
Поизмъква се тихомълком и последният работен ден за тая година. С единия крак е вече вън. Бърза да празнува.
Всеки е привършил, каквото е имал да върши. Сто колеги се изредиха да си пожелаем весело изпращане-посрещане. А аз... съм щастлива.
Попаднах в тоя офис съвсем ненадейно. Работя непомисляна работа с хора, каквито не съм мечтала и да срещна, и то събрани накуп. Остарялата вече година ми подари все неща, каквито не съм виждала и в най-освободените си сънища - невероятни, невъобразими, космическо чудни. Как бих могла да ги измисля?!
Като се върна по изходената пътека на житието ми - най-прекрасните неща съм получавала от... съдбата?живота?кармата? винаги там, където не съм ги очаквала, тогава, когато нещо съвсем друго съм правила, по начин, за който трудно разказвам, защото ме гледат недоверчиво. А са ме правили щастлива!
За сметка на мечтаните. Така хубавко си ги измишльотвам, и си ги намотавам-нареждам, и си ги доизкусурявам, и тъкмо да ги заживея, и все... така... нещо... май-май...
Не знам - сигурно ми е бедно въображението. Или интелектът.
Но както и да е. Така или иначе смятам да сменям тактиката.
За новата година смятам да си пожелая по-малко да се вживявам в оня свят, дето не само че го няма, но може и никога да не го има. Да живея по-дълго там, където е... хм... физиологичната ми седалка. Така ще има повече място да нахлуе Съдба-Карма-Животът - смел, освободено идеен, безгранично потенциален шегобиец. Да ме връхлети с някоя от неговите непомисляни ненадейности, да ми я прасне от ясното небе право върху уютно навързанките концепцийки, да ме направи на пух и прах и да ме накара да ахна: "Ах, колко можело да бъде просто, пълноценно и смислено! Как може въобще да го има?!"
И смятам да си пожелая да стана кривогледа. От гледане точно пред носа ми. Да не взема да подмина залетяно нещичко радостничко, чудничко, вълшебничко и най-вече ИСТИНСКО.
Какво?
Не мога да измисля.
И не искам.
