Пропламна слънце в бликналата ми коса и хвърлих пролетната си одежда. В разгара на живота защо са ми наметала? Пораснала съм – в голите ми рамена не се стеснявам друг да се заглежда.   Понякога съм пек, понякога – звезда, а друг път - гръмотевична стихия. В разгара на живота сама рисувам своите лица. Пристъпвам смело с боси стъпала. От простите цветя венци си вия.   За вчера и за утре вече не тъжа, докрай във всяка капка лято се стопявам. В разгара на живота изхвърлям маловажните неща. И само свойта същина и този миг сегашен притежавам.