Постинг
24.11.2013 14:37 -
Есенен сонет
Внезапен вятър слънцето изтри. Какво се случва с лятото ми младо? Във дъжд проливен облачното стадо гаси усмивки и искри. Щурмуват юга цветните ята. Мъгли пристигат в есенните гари. Към своя вечен дом – земята стара, летят посбръчкани листа. Мирише ми на пръст. И на печал. Дочувам как пролазва студ отвред. А есента била богата… Загръщам се във маминия шал. И с чаша чай студен с лимон и мед подмамвам сиромашко лято…