Когато сянката ми
се опитва да ме стигне
и да впие зъби 
в голия ми глезен,
ти си онова звънче на гривничката му,
което
нежно звънва
в стъпките ми леки
и разтваря мрака
в пеещо небе...

аз като звънче ли? Като камбана съм, да знаеш... :)))

Теб не те знам, ма камбани не ща - тежат на глезена, а и имам много нежен слух ;)))
Поздрави, Хензел :)))

имам едно стихче - Мънисто


Като възелче си ми във сърцето,
като вързано синьо мънисто,
Колкото исках да си със мен,
толкова си ми болка чиста.

и усещането за изпреварващата сянка ми е познато...

Марти, звънче му е цаката... ама и мънистенце като гледам върши работа :)))

ами, върши, дивотии

човек вярва в какво ли не когато е влюбен, тогава наистина вършат работа и звънче на глезена и мънисто в сърцето

Не така, неее... уби всичко детско в мен... ;))))
Върши или не - усещането и вярата за нещата са важните ;)))

винаги да си влюбена!

;)

Четеш ми мислите :)))