Една сълзица крехка и прозрачна
подири път към  моите очи.
Но няма път. Обрасъл е отдавна.

Понякога съм приливна вълна.
За пясъчната сухост зажадняла,
пресягам мокри длани към брега,

Ден 1
Какъв е тоя огромен камък? Откъде се взе? Какво да го правя?
Не мога да повярвам! Откъде ми дойде това на главата?! И защо точно на мен?!

     Добре е, че заваля сняг.
     Умори ме тая зима - сива, никаква. То какво беше това?!
     Едно слънце с остри зъби, дето се подсмихва лукаво през стъклата. А му повярвам и безгрижно подам нос навън, а ми е прегризало дъха.

      
       Искам те гол.
       Истински гол.

М И Г
Няма кога.
Има миг. Има никога.

РИЦАРСКИ РОМАНС
Огненият рицар бе препуснал
с белия си кон по пътя прашен.

     Август. Ранният следобед. Жега - не се диша. Наблъскани сме в един автобус Пловдив-София и въпреки уж-климатика се давим бавно и сигурно в собствената си пот. По средата на магистралата (разбирай "на нищото") автобусът лекичко отбив...

      Ей, тия препинателни знаци! Погледът ми постоянно се препъва в причудливостта им. Да се чуди човек - думите ли да следи, пунктуацията ли...
      Ето, например въпросителната. Какво й има ли? Ами то... да не смееш да я погледнеш! Ед...

* * *
Днес мога
да разтворя в усмивката си

ЕМАНЦИПИРАНА
Беше мъж,
ама мъж - мечта!

      Преди няколко дни говорихме с приятел за смазващото чувство за безсилие, което ни обзема всеки път, когато не можем да предотвратим или избършем нечия сълза.
     Мислех, че поне на близките си мога да помогна, но се оказа, че само...