Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2013 22:08 - Тя
Автор: ronya Категория: Тя и той   
Прочетен: 1476 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 28.10.2013 22:09


 


Тя беше най-красивата жена в селото. Сред обичайните ниски, тантурести, уморени фигури стройната й осанка изглеждаше не на място. Тъмните местни очи рядко срещаха синия й поглед. А усмивката й не бяха виждали от времето, когато погалваха с радост детските й плитки и й подаряваха бонбони с шепи. Тя беше най-обсъжданата жена в селото. Никой не знаеше кой е баща й, а майка й я отгледа сама и накрая кротко изгасна. Тя минаваше по улиците тихо, вглъбена в себе си, и поздравяваше само с кимване. Ухилените или загрижени стрини не разбираха постоянната й меланхолия – подобно безразличие към живота им се струваше  ненормално. Връстничките й я избягваха – тя не говореше за техните момчета и филми, не се гримираше, не следеше намаленията в модните магазини на съседния град и вечно четеше. А мъжете… дори след като се скриеше зад ъгъла, погледите на ергените я следваха несъзнателно, а семейните въздишаха наум по нещо свое. С времето се научиха да я мразят. Беше по-лесно за всички. Един ден тя просто си тръгна. Никой не разбра накъде. Последно я видяха да чака междуградския автобус с куфар в ръка и по-красива от всякога. Замина и сякаш изтръгна нещо от сърцето на селото. Вече нямаше какво да мразят, макар че догадките и странните приказки по неин адрес не стихнаха дълго. Накрая млъкнаха – някъде дълбоко в себе си всички имаха смътното усещане, че някой е отнел светлината им. Постараха се да забравят. И животът продължи – ту труден, ту радостен, но ежедневно изискващ своето. Само понякога някой от ергените си спомняше сините й очи и плавната й походка и поръчваше още една ракия. Веднъж пред прага на майчиния й дом спря автомобил. Привлече всички погледи - обикновен, но нов автомобил, който блесна сред местните старотии като ягодка в пущинак. От него слезе тя - все така стройна и изящна, но изгряла в най-красивата усмивка на света. В ръцете й гукаше златокосо момиченце в небесносиня като очичките си рокличка. Един висок, сияещ мъж извади куфар от багажника, положи ръка на талията й и тръгна с нея към къщата, взирайки се в лицето й и говорейки тихичко нещо, което накара нечуваният й смях да звънне нежно в листата на ябълката. Портата се затвори зад гърбовете им, преди съседите да осъзнаят какво се случва. След час вече цялото село знаеше, че тя е тук. Странно как в следващите дни улиците се изпълниха с живот. Ненадейно се появи много работа, която трябваше да се свърши извън двора. Телевизията стана някак скучна, съмнителната ракия в местната кръчма се оказа привлекателна, а домакините, в най-добро разположение на духа, с часове разискваха всевъзможни теми по тротоарите и пейките. Понякога успяваха да я видят. Тримата бяха винаги заедно и от начина, по който се усмихваха, говореха и се докосваха, се носеше някаква непозната топлота и светлина. Селяните дори опитваха да поговорят с нея. И макар че ведрият й поглед ги посрещаше с радост, тя не беше много по-приказлива от преди. Те не намираха теми за дълъг разговор и бързичко се отдалечаваха, смутени от непоносимата й красота и от приветливите очи на мъжа до нея. Само децата ги следваха навсякъде, привлечени неустоимо от русите къдрици на момиченцето, нежния глас на красивата лелка и несвършващите бонбони в джобовете на чичкото. След известно време по иначе спретнатите дворчета се заваляха прахоляци, кръчмата продаваше нечувани количества алкохол, селото ухаеше на позагорели тенджери и недоочистени обори, а женените двойки все по-често се поглеждаха накриво и все по-често се дочуваха раздразнени подвиквания. Намразиха я още повече. С цялата скръб и ярост на хора, които смятат, че никога няма да имат това, за което изведнъж са замечтали. Макар постоянно да я обсъждаха, жените се стараеха да не я поглеждат. Мъжете не спираха да мислят за нея, изпълнени със смесица от яд и самосъжаление. А тя – далечна от всички тях, както обикновено – продължаваше да проблясва по улиците, сияеща под мъжката ласка и детското гласче и по-красива от всичко, което някога бяха виждали… Един сутрин автомобилът беше изчезнал. С никого не се сбогуваха. Никой не чу кога са заминали.
       Животът полека се намести в познатия си сив коловоз. А селото потъмня завинаги.









Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ronya
Категория: Лични дневници
Прочетен: 496982
Постинги: 151
Коментари: 939
Гласове: 4396
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031