Понякога изчезвам.   В жълтото на слънчогледа, в мокрото на пороя, в завоя към притихналата уличка, в прозореца на престаряла къща, в недоизказания поглед…   Мога да се губя във всяка дреболия и да се намирам всеки път, само за да имам шанса да изчезна другаде.   Защото мога да превръщам във вселена всеки атом свят.     *** Понякога изчезвам.   В дълбокото на кладенеца, в зловещото на нощта, в пътеката назад в безсмисленото, в катинара на заключена врата, в наострената дума…   Мога да се губя във всяка дреболия…   Защото мога да превръщам…     *** От днес се уча да избирам.




снимка: http://fullofsecrets.deviantart.com/art/Selective-Color-115408252?q=boost%3Apopular+in%3Aphotography+selective+color&qo=39 





 

Алиса-търкуланка ;)

търкуланка-откриванка ;)
Поздрави ухиленки :)))

http://prikazki.com/%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0/

просто аз съм модифицирана версия ;)

се загубваш , за да се намериш :) хи хи хи

Ама понякога пък се загубвам, за да ме намерят. Голям купон е ;)

Модификациите са често срещано явление.

маргаритка - ме ... не ме ...
Всякой път, когато си мислиш, че се изпогубваш в не, намирай се в ме, Роничка*!

Може и да се окаже, че всички сме модификации на... човешката същност примерно ;)

то аз нарочно се изгубвам, щот съм любопитка - толкова е интересно да потънеш в "другото". Но си права - ако го няма това "ме", понякога... ;)
Радваш :*