„Носете си новите дрехи, момчета –  падаме, както ходим,  умираме, както спим!“ Стефан Цанев     Не мога, поете, добре като теб да го кажа. Но днес ще си сложа най-новата рокля, сандалите нови. И днес на сина си за белия свят ще разкажа – за злото, доброто, нетрайното, лъжливите вчера и утре със здрави окови…   Не мога, поете, добре като теб да опиша, но днес грее лято и само да знаеш какво е сега да го дишаш… Не, няма, поете, да чакам до утре за нищо. Сега ще говоря. Сега ще воювам. Сега ще прегръщам. Сега ще обичам. Сега, точно днес!   Дордето ме има. Дордето ги има.  




 

Казала си го силно и ясно.

Не толкова силно, колкото Стефан Цанев, ама... изведнъж ми се прииска да си поговоря с него, та така ;)
Поздрави, Марти, щастлива да си... сега! :)

Поздрави и от мен!

Здрав да си ми и ти, Васко :)