Този пролетен, буен порой, в керемидите пламенно свирещ и през трескави сълзи безброй дом по дом мойто покривче дирещ,   дето пуска любовни искри да блестят – във нощта да ме търсят, после моето име гърми и в стъклото ми блъска със пръсти,   а накрая по мене струи с аромат и милувка познати и с живот ме до дъно пои…   От далечните, чужди земи ти ли, скъпи, за мене го прати?