В котлето пускам щъркелско перо, гальовен зов на влюбени делфини, парченце лястовичено гнездо, паница ручей, чаша старо вино, две капки ранна еньовска роса, лъжица ситен прах от незабравка, кичур от рошавата ти коса и моя мигла трепкава в добавка.   Над буен огън билето ще ври. А щом неудържимо забълбука, над него ще прошепна думи три и нещо във котлето ще припука, ще скочи блясък в нощната тъма и с нея ще се слее неделимо…   И времето ще стане тишина, заченала любов неизмерима.



 

И времето ще стане тишина,
заченала любов неизмерима.

Разби ме с това. Аплодисменти!

надявам се да е имало смисъл да те докарвам до такива екстремни състояния ;)
Благодаря :)))

:)