От първата си глътка въздух, все още ненапъхани в калъпи, забелязваме – започват да изтичат минутите живот като цветни песъчинки между свитите ни пръстчета… Боли. От тежестта на осъзнатото. От трудното забравяне на глупавата си съдба на смъртници. А майките се чудят защо проплакват бебетата.   От първата целувка със любов, все още неумели в жадностите, забелязваме – щом стиснем шепи от безсилие, по-бързо миговете се процеждат, премазани до гибел…  Боли. От невъзможния баланс. От битката с инстинкта да стегнем здраво, за да притежаваме. Любимите се чудят защо проплакваме насън.   От първото намекване за старост, все още свикнали с отричането, забелязваме – дори когато песъчинките са малко, разсипва ги страхливото треперене на дланите разтворени… Боли. От счупено невярване. От постоянното броене, до последната прашинка все погрешно. А младите се чудят защо проплакват старците.   И кой да ни научи на простичката, вечна радост, че песъчинките се подаряват…