Замръзнала съм.
Зъзна.

Зъбите ми
зловещо прозвънтяват
в безразличното
беззвучие
на зимата.
Оголели клони
на вледенена липа
чертаят резки фигури
в мрачния покров
на януарската вечер.

Настръхвам.

Страхът
от утрешната сутрин
леденокръвно
се просмуква
в корените ми...

Размръзвам с дъх
ръцете си студени.
Увивам се във призрачни желания.
Затоплят ме
невехнещите спомени.
Страхът преглъщам
в себе си дълбоко...
и мислите ми стават
бели,
бели....
Стопяват мрака
миглите ми спрели
по циферблата
на мечтите голи.
Една светулка
чука на стъклото
и буди
януарския ми поглед.

Как бялото блесна
в очите ми светли
(къде се е крило -
не зная)...
И слънцето косо
в нозете ми боси
преплете
на летния спомен безкрая.
Капчукът донесе
най-топлата песен
и вля я в душата ми нежно...
Разчупи с дъха си
и моята зима!
А мислех,
че е безнадеждна...

Благодаря, Бени :)))

Игрив слънчев лъч усмивка ти пращам:)

Блесна ми в стъклото, усетих :)))
Ей сега ще ти се върне ;))

Растение ли си вече? :))

Явно съм се вдървила от студ. Буквално :)))
пп. Не ми е трудно. Главата ми отдавна е дървена ;))