Като сгазена клонка

под нозете ми пътят се счупва

във внезапна посока.

Странна. Дива.

И друга!

С мен не тръгват очите ми,

залепени в пейзажа несбъднат...

Стъпвам бавно. Опипом.

Чакам

ново счупване.