В мига неуловим, щом миглите се срещнат

и уж изчезва всичко, а пък е отсреща;

в нетрайния момент, щом дъх съм притаила,

а жаждата за въздух не е набрала сила;

във кратката почивка в сърдечния ми ритъм,

когато нямам нужда да искам и да питам;

в онази тишина зад мислите брътвежни,

която ме опива със своята безбрежност -

аз там живея.

Истински.

Живея!