Светът е пълен с малки хора.

Почти всички сме малки. Големите са известни на всеки, големите се броят на пръсти, а и повечето от тях дори вече не са между живите.

Малките хора са тези, които срещам всеки ден. Те крачат по моите улици, пият кафе по любимите ми слънчеви кафенета, пазаруват в моя квартален магазин, обаждат ми се по телефона, идват ми на гости, живеят в дома ми…

Малкият ми свят е пълен с малки хора. Толкова сме незабележими, че дори съседите ни не ни познават. Взимаме миниатюрните си решения, водим мъничките си битки, празнуваме дребните си радости и тъгуваме невидимите си тъги. Подозирам, че всъщност сме толкова малки, че ако се замислим дълбоко и сериозно за размерите си, просто ще изчезнем внезапно.

Затова не мислим. Просто и нас ни има на тази голяма, шарена и шантава планета – както ги има например микроскопичните амеби.

И все пак един въпрос не ми дава мира. Как някои от тези хора се оказват толкова огромни, че изпълват целия ми свят? 

 

Сигурно с ЛЮБОВ го правят затова са и огромни за нас!

в любовта да търсим магията? Май няма да ми стигне малкият ум да я проумея докрай никога :)

А дали наистина сме малки или само така изглеждаме... а всъщност, както казва и dolce сме цели вселени любов, осъзнати или не, открити или скрити?...
:)

дали сме, или само изглеждаме... Съществува огромна разлика между физическите и душевните ми възприятия. Съществува разлика и между логическите и емоционалните ми умозаключения. Не знам кои са по-правдивите :)
Затова... и аз като малките амеби, просто живея ;)

толкова колкото е голямо сърцето ни. Един жест, една малка добрина, ако сме ги сложили в сърцето си, това е света ни.
Защо и някои хора да не са големи колкото целия ни свят, щом изпълват сърцето ни.

...чудих се, чудих какво да ти отговоря, ама най-добрия отговор, който измислих, е бира! ;) :)))))

уж една ми пасва точно на сърцето, а след нея се оказва, че има място за още!Затова може би казват, че вселената расте.