Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2013 16:07 - ПИРИНСКИ ОТВЪДНОСТИ - 7
Автор: ronya Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1050 Коментари: 0 Гласове:
4



 


Прозорците към необятното   Стоя и зяпам сателитната чиния на дядовата ми къща. До преди минути мислех, че сме попаднали в някаква отдавна мъртва част на селцето. А сега по празната улица пролазва непознат глас. Оглеждам се – зад овехтял зелен прозорец на порутващ се дом прозира силуета на жена с клетъчен телефон в ръка и неясните й думи се прошмугват в тишината наоколо. В някакъв безумно дълъг миг се опитвам да асимилирам сблъсъка на светове – изгубеният ми в безвремието ум отказва да си припомни, че годината е все пак 2013-та.  Какво ли е открил любимият ми? Погледът ми побягва да го търси, но се блъсва в паянтова бетонена тераска, от която надничат стари тенекии с поизгорели домати, ожулени саксии с мушкато и простор със сивкаво пране. Пред нея минава все още енергична, младолика жена. Поздравявам я, а тя поспира нерешително и пита откъде сме. Когато разбира коя съм, грейва: - Я! Ама ние с тебе сме рода! На Кольо и на Стефка съм – по кальманство и кальтатство! По кальманство и кальтатство сме… Преравям с мъка бедния си пирински речник и се сещам, че тази жена е кума на единия ми вуйчо. - Яз съм кръстила децата! Они как са, що правят? Откога не съм ги виждала... Ох, мале-е-е, виж къде да те срещна! Сѐ старци останахме тука, и по един сме повечето веке, малко останаха по двама. Те младите идват по еднъж на година, за няколко дена, работят, не могат повече – на тва време работа да има. А ние как да идем – рейса на неделя идва, на кой да оставиш стоката? Да е ден-два – да оставиш некой да ги рани, ама цяла неделя… Само пенсионери сме, бегаха децата, що да правят тука. Има неколко, дето ядат пенсиите на майка си и баща си, ама и това е до време, после какво ке ядат… Ох, мале-е-е-е, виж къде да те срещна… Кажи как сте, живи ли сте, здрави ли сте… Топлите й силни ръце са обгърнали здраво, но нежно моите и не искат да ме пуснат. Очите й светят, сякаш е видяла най-близкия си човек – една жена, която до преди две минути дори не е подозирала, че съществувам. А сега разпитва наред за всички, които познава. Мислите й са накъсани – потъват в силата на радостта, че ме е срещнала, че сама съм дошла при нея. Тази радост е заразна – след минутка и моето собствено сърце започва да пърха от странно щастие, неразбираемо за научения ми на логика ум. А усещането, че съм си у дома, избухва с още по-голяма мощ. Докато се държим за ръце и не спираме да говорим, към нас се приближава моята половинка – наситил е жадното око на обектива и се връща, за да разкаже развеселено: - Остаряла била! Хи-хи-хи… Видя ли бабата, дето носеше на гръб оная бала? Балата беше сигурно 50 кила, а тя била остаряла – не можела да я вдигне. Помоли една жена само да й помогне да я качи на гърба си и отпраши. 50 кила! - Не, не е 50 кила, най-много 25-30 да е… трици носи – защитава я моята калимана и оглежда развеселените ни лица, опитвайки се да проумее шегата. Спомних си бабата – мярнах я как се шмугна между къщите към другия мост, който води до плевните на отсрещния скат. Сгърбена, мъничка, облечена в черно бабичка, която носеше на гърба си вързоп с почти нейните размери – като малка, черна мравчица по пътечките на мъничък мравуняк… - Отивайте, отивайте вие да разгледате, яз ке ида на площада, че ке дойде хляба. Минете после пак да се видим – с усилие пуска ръцете ми калиманата и с жива походка продължава пътя си. По-късно разбирам, че родът й кумува на моя от много години. И се учудвам, че все още е жива традицията кумството да се предава на поколенията и да се третира като истинско кръвно родство. А сега си мисля за неподправената радост в очите на тази непозната жена и за бабата с непосилния товар, и все повече недоумявам къде съм попаднала.     СЛЕДВА...


Тагове:   Пирин,   живот,   село,   пътуване,   история,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ronya
Категория: Лични дневници
Прочетен: 496966
Постинги: 151
Коментари: 939
Гласове: 4396
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031