Просто така :: „Аз си отивам, когато разбера, че любовта… е отсервирана от масата” /Тодор Колев/

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.02.2013 09:54 - „Аз си отивам, когато разбера, че любовта… е отсервирана от масата” /Тодор Колев/

Прочетен: 2424 Коментари: 0 Гласове:

Понякога хората си отиват. Всъщност… хората си отиват винаги. Но понякога си отиват големи хора. Такива, на чиито трапези сме седяли захласнати, с чиито прелъстителни лакомства добре сме натъпквали ненаситни стомаси и позабравени тайни джобове. И щом сме се прибирали у дома, сме ги забравяли отново. Нашите обикновени малки очички носят старателно поставени от нас капаци. Не виждат извън ежедневното. И дори не са забелязали, че нашите щедри домакини са били болни. Че са носили най-жилавите вируси – на радостта, на любовта, на мъдростта. И не сме и заподозрели как с безкрайната си, немислима за нас сила и изобретателност великаните са успели чрез своите лакомства да заразят умовете и сърцата ни. Доживотно. Глупаво е да очакваме големите хора да са тук завинаги. Но и неизбежно – да не мислим за това. Затова когато си отидат – се изненадваме. И изведнъж си спомняме. Спомняме си тяхната радост, любов, мъдрост. Помним ги, защото те текат в жилите ни. Вируси… Но ние, здраво стъпилите на земята, упорито жадуващите големи къщи и коли, безгранично гладните да погълнем света, сме добре имунизирани. Ние... не можем да се разболеем истински. Да спретнем трапеза. Да нагостим. Да дадем. Кой знае – може би има ваксина, която пречи на любовта да остане латентна, на мъдростта – да е само потенциална, на радостта – да расте. Но докато открием ваксина, докато поискаме и се погрижим да я открием – дотогава… …Домакинът дълго е гледал празните чинии. После дълго е чакал да се случи нещо. Но когато на масата дълго няма любов, големият човек просто… си отива. Завинаги. А вирусът му в нас тъгува. Ден до пладне.

Нагоре