Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2013 22:46 - За детските въпроси и капаците на големите
Автор: ronya Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1429 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 06.02.2013 23:01


 

Мира е на осем. Неизвестно защо изпитва панически ужас от всяко животинче, което се приближи на повече от два-три метра до нея. В резултат на което аз винаги съм си мислела, че моето дете предпочита на този свят изобщо да няма животни. Освен може би на картинки. Онзи ден обаче се прибира от училище и, безкрайно впечатлена, ми разказва история, която нейната класна е споделила с тях. История за едно малко коте, което учителката е прибрала от улицата. Коте с наранено око, което било заведено при ветеринар и сега е със зашити клепачи. При прегледа се оказало също, че животинчето е глухо по рождение. Но въпреки всичко жалостивата жена го взима в дома си и то става нейният любимец. Малка, пухкава топчица, която я посреща на вратата вечер след работа, която я дарява с безусловната си обич и я кара и тя да обича. Моето момиченце ми разказва и разказва, и усещам как емоции от всякакво естество и сила бушуват в нея. Трудно ми е да се ориентирам коя е над всички, а и тя изведнъж просто сменя темата. Вечерта обаче в леглото си и няма с какво да занимава ума и тялото си. И чувам от стаята й плач. Детето ми плаче. Плаче за нещастното коте и за всички други такива животинки. Прегръщам я и не знам какво да кажа. Опитвам да обясня, че всичко е наред, че котето сега е много, много щастливо, защото е попаднало на добър човек, който се грижи добре за него и не му липсва нищо. Опитвам се да вкарам като вируси в малката й главица идеите за съчувствието, за способността да помагаш и за наполовина пълната чаша. Надявам се, че някой ден ще проработят, защото осъзнавам, че сега са й размити. Малкото й жалостиво сърчице вижда само мъката и навързва тази история с толкова много други впечатления от краткия й живот. Не може да проумее защо страданието изобщо съществува, защо е толкова много, защо тя е толкова малка и безсилна да направи нещо, за да го заличи – цялото, наведнъж… Естествено, това не са думи, излезли от нейната уста. Все още й е твърде рано да може да ги формулира. Но не е рано за чувството. То извира от сърчицето й, минава през трескавото й телце и прелива от очичките й. Безсилна съм. А мразя тези мигове на безсилие. Ще ми се да й дам всички отговори, знам, че ще ги разбере и приеме. Но това е един от онези въпроси, за които нямам отговор. От онези като „мамо, откъде са дошли хората?”, „мамо, откъде се е появила водата?”, „мамо, какво значи, че хората умират? И какво става после?” -  задаваше ги още когато беше на четири и за пръв път се наложи да отговоря с „не знам”. Въртя се около тях, казвам малкото неща, в които съм убедена, но нямам директна формула. И тя го усеща. Осъзнавам, че единственото, което мога да направя, е да се моля малката й главица да не се изгуби тотално в нещата, които ние – възрастните, също не разбираме, но сме подредили по някакъв начин в умовете си. Подредили сме ги така, че да не ни пречат. В името на живота – такъв, какъвто „трябва” да го изживеем, сме сложили капаците покрай очите си и гледаме само в „нужната” посока. Да, знам, че не й помагам много. Но някак си не искам да й слагам нашите „капаци”. Научили сме се да правим компромиси с познанието. А тя – не. 




 



Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. romanticgirl25 - не се терзай-малките деца са много чувствителни. А бих ти казала нещо но ще ми се смееш!
14.02.2013 10:28
Има доказана и проучена теория-ако когато си била бременна си изпътвала тъга-детето ти също ще е доста тъжно, ако си се чувствала нежелани или без самочувствие-това се предава на него. така че смело напред и се опитай да го накараш да мисли само положително! ТЯ Е КРЕХКО СЪЗДАНИЕ! жЕЛАЯ ВИ ВСИЧКО ХУБАВО!
цитирай
2. ronya - благодаря :)
14.02.2013 10:55
Щастие и на теб :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ronya
Категория: Лични дневници
Прочетен: 496946
Постинги: 151
Коментари: 939
Гласове: 4396
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031