…А историята

не е права линия.

Спирала е.

 

И нещата всеки път

се повтарят

(как само си приличат!),

по някакъв

различен начин

(и колко само са други!)…

 

И несъмнено всеки път

съм точно себе си

(о, понякога не искам!),

а се оказвам в нещо

по-различна

(но дали е за добро?!)…

 

И краят на всеки път

може би не е край

(има ли изобщо „край”...),

а само навлизане в

поредната нова навивка

(...на спиралата...)…




 

новата стара извивка
попада в нечия зона на притегляне
и става по-широка, или по-крива -
в което е и смисълът
да се мотаем из нея
вместо да отцепим
през звездоброя:))))

Хубава седмица и нека спиралата извива между дъжда:))))

Нали и аз това казвам - няма стари извивки, всичките са нови, и звездите им даже са уж старите, ама не съвсем, и е приказно да се мотаем из тяхната различност :)))
Успешен лов на вятърни мелници, приказвачке :))) Гуш :)