Понякога, от глупава разсеяност, стъпвам между редовете си. Пропадам бързо и стремително между добре подредените мисли, между класифицираните чувства, между изяснените понятия – като Алиса в заешката дупка...

Джунгла без светлина и посоки. Преплетени, завързани, навързани хлъзгави, грапави, меки, твърди, жилави, чупливи – стъблата на цветята, грижливо отгледани в спретнатите ми лехички горе. Корените им явно са тук някъде. Някъде... не е много ясно точно къде.

Не искам тук, не ми е нужно!

       Няма напред и назад, няма дъно и небе, няма ляво и дясно, няма изход. Провиране, разръшкване, спъване, връщане от задънена просека, падане и ставане, подхлъзване... Всяка лиана води до друга, всяка пролука просто свършва...
           
        Крещя ли?

- Хей, къде си, мила?

Очи и длан.

Сламката!

- Тук съм...

... и някак твърде лесно се върнах...

връщането става от само себе си:)))
Само една сламка трябва.

я сламка, а бисквитка ;))
Важното е, че става, че каквато съм загубена, определено имам нужда да ме намират чат-пат :))

върна ме към едно мое стихче - трябва да го изровя, изтепам от праха и пусна.
здравей, роня!
винаги да я имаш сламката си!

Никога да я нямаш джунглата!

Заседнала съм там от известно време...страшничко си е...

Привет, Рони!:)

Без такива, моля. Излизай вече, кво ще ги пълниш тия джунгли само, малко ли са натъпкани ;)))
Хубав да е денят ти, Наде :)

от толкова писане, за какво ли нямам стихче, редче, две


Посягаш да се
заловиш за сламка,
а дяволът пробутва си опашката
във тъмното.

Случва се.

Страхотия си тиииии, къде ме хвърли с това "случва се"... :)))
Поздрави, Марти :)

уф, сламка няма да ми свърши работа

къде си се навряла такава...
Тя сламката е само виртуална - само колкото да ти върне вкуса към горната земя. И скокът в паралелното сам си става някак си... Любов, любов му е цаката... както винаги, да му се не види ;)
пп. Питай амарилиса за подробности - на бас, че знае :)))

Хм... много интересно пътешествие си имала... Но ми се струва че още пътуваш към ... себе си :-) Успех и нека е истинска срещата ти...

Пътувам си аз насам-натам постоянно, че ми става скучно, ако нищо не се случва ;) Към себе си най-често - тъкмо свикна, че нещо си е еди-как си, и нещо друго се променило... Ама като се позагубя е гадничко, та сламките са ми жизненоважни :))
Щастлива да си, мила, мноооого :)))