Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
27.08.2014 15:49 -
Дърво, което ражда яйца..
Автор: faktifakti
Категория: Изкуство
Прочетен: 3023 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2014 20:20
Прочетен: 3023 Коментари: 6 Гласове:
24
Последна промяна: 27.08.2014 20:20
Малките черни бълхи се снишиха в тревата и загледаха втренчено, кацналата бяла пеперуда върху пухкаво, готово да отлети глухарче.
Светлина преминаваше свободно през прозрачните власинки , които структурираха глухарчето и пеперудата и се отразяваше в кръглите очички на бълхите.
Странната миниатюра бе мъничка част от голямата зелена поляна, в още по- голяма зелена гора, сред която имаше и жилищни сгради.
Понякога някой от обитателите увеличаваше ръста си до исполински, за да се любува от близо на пулсиращата в небето дъга.
Но като цяло съществата си живееха миниатюрно в различни симбиози между стръковете на тревата.
Мъничета си пускаха хартиени самолетчета на шарена сянка, или си седяха кротко на железопътни релси на гиганти и си дрънкаха на китарчета, чакайки някой влак за някъде си..
Някои от тях понякога заставаха под благодатната зелена корона на някой горд дъб , на някой хълм и съзерцаваха слънцето как ходи на пръсти по змиевидния гръб на реката - живот, докато пристъпи в залеза..
Ще ме попитате, как живеят малките?!
Те си правят къщички от хляб и много внимават с филийките.
Режат ги тънко, по една за всеки ден, за да им стигнат къщичките до края на животите и обикновено не мислят какво ще правят след това.
Мъничетата обичат много да се влюбват в какво ли не - в телефони, в часовници, в суперлативи, в кока кола, в сапунени балончета, в цифри и понякога дори по между си..
И най- важното - обичат безкрайно себе си.
Случва се да си подпрат главичките на някой оглозган череп от бълха и да се снимат усмихнати, без да забелязват торните бръмбари, скорпионите и белите мъмреци, които пълзят и към тях. Но частичната слепота е част от същността им..
Там сред сочната зелена трева, която ги обгръща меко, дребосъците обичат да си разказват приказки. С тях по- лесно заспиват нощем и гонят нашествениците кошмари.
Една от любимите им приказки е за силата на инатливия гълъб, който с човката си отскубнал с корените цяло вековно ябълково дърво, от гората на съвършенството.
И така с дървото в човка, а не както обикновените гълъби с лаврово клонче само, прелетял половината небе и засял дървото в едно яйце, само и само да докаже на себеподобните си, че всички условности могат да бъдат променяни.
Това дърво се превърнало във вълшебно и вместо ябълки ражда яйца, от които неизменно се излюпват инатливи малки пилета, променящи условностите в живота, напук на всички норми и догми..
Друга любима приказка на миниатюрните тревни обитатели е
за мъжа и жената гиганти, които обикалят по въздушни мостове, боси.
А са боси, защото вместо обувки на стъпалата си имат колоездачни гуми, които се въртят постоянно от вихъра на крилата, на летящите около тях щъркели и ги насочват в неземни посоки.
Гигантите нямат нищо друго освен себе си и това нищо, им дава лекота на пеперудени крила..
..Усмихвам се, защото обичам да наблюдавам как в капки роса се къпят мънички същества, върху частица слънчева сянка, на голяма поляна,.. за да изгонят още по- малки черни бълхички, които се опитват да бъдат като тях, смучейки ..
тези, в които всяка дума има специално място,
а всеки израз е скрито послание... липсвали са ми.
Този твой невероятно реален път през фантастичното,
нереалното, приказното до действителното, актуалното,
сериозното е забележителен. Изминаваш го красиво,
топло, нежно, смело, откровено... обичам този твой
свят, намирам винаги нещо от моите мисли и чувства
в него, така умело и оригинално вплетени в разказ,
със скрити между редовете светли и тъжни послания.
Поздрави !
цитирайа всеки израз е скрито послание... липсвали са ми.
Този твой невероятно реален път през фантастичното,
нереалното, приказното до действителното, актуалното,
сериозното е забележителен. Изминаваш го красиво,
топло, нежно, смело, откровено... обичам този твой
свят, намирам винаги нещо от моите мисли и чувства
в него, така умело и оригинално вплетени в разказ,
със скрити между редовете светли и тъжни послания.
Поздрави !
stela50 написа:
тези, в които всяка дума има специално място,
а всеки израз е скрито послание... липсвали са ми.
Този твой невероятно реален път през фантастичното,
нереалното, приказното до действителното, актуалното,
сериозното е забележителен. Изминаваш го красиво,
топло, нежно, смело, откровено... обичам този твой
свят, намирам винаги нещо от моите мисли и чувства
в него, така умело и оригинално вплетени в разказ,
със скрити между редовете светли и тъжни послания.
Поздрави !
а всеки израз е скрито послание... липсвали са ми.
Този твой невероятно реален път през фантастичното,
нереалното, приказното до действителното, актуалното,
сериозното е забележителен. Изминаваш го красиво,
топло, нежно, смело, откровено... обичам този твой
свят, намирам винаги нещо от моите мисли и чувства
в него, така умело и оригинално вплетени в разказ,
със скрити между редовете светли и тъжни послания.
Поздрави !
анонимен написа:
цялото е и мое впечатление. Браво за финеса на този текст.
анонимен написа:
sestra. Сега виждам, че излизат анонимни.
мънички, красиви, нежнички и същевременно толкова умислящи. Все пак се почувствах щастлива, докато четох. Благодаря ти, Евич!
цитирайпосланията са солта на живота.
и аз ти благодаря за постоянството.
цитирайи аз ти благодаря за постоянството.
makont написа:
мънички, красиви, нежнички и същевременно толкова умислящи. Все пак се почувствах щастлива, докато четох. Благодаря ти, Евич!