Понякога седя и си мисля, а понякога просто си седя...
Постинги в блога
15.08.2013 23:24 -
Звездолов
„Je veux de l’amour, de la joie, de la bonne humeur
30.07.2013 10:17 -
Сладко от портокалови корички
На Нина
23.07.2013 12:58 -
ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО/на Вапцаров/
„Ти помниш ли
морето и машините
22.07.2013 16:21 -
Каменно сърце
…Сега пред мен пътека лунна свети.
Надежда? Обещание? Предел?...
19.06.2013 09:27 -
Любов
Обичам те копнежно -
на ръчички,
17.06.2013 13:29 -
В шепи те държа, любов
В шепи те държа, любов.
Като дете, светулка уловило.
Като безценен дар. Като надслов
Като дете, светулка уловило.
Като безценен дар. Като надслов
06.06.2013 13:23 -
Срамувайте се!
Срамувате се от напукани пети?
Срамувате се, че миглите ви не са най-гъстите на света?
Срамувате се, че другите не се обръщат след обема на косата ви?
Срамувате се, че миглите ви не са най-гъстите на света?
Срамувате се, че другите не се обръщат след обема на косата ви?
29.05.2013 10:47 -
Крайната улица
На крайната улица времето спира
до крайната къща - гранична бразда.
22.05.2013 12:34 -
До Лястовичия вир и обратно към себе си
Не съм се замисляла, че зимата може да е толкова хищна.
28.02.2013 09:14 -
А тъгата e тиха...
Всъщност тъгата е тиха. Тиха и тежка като скала на морското дъно.
Малките рачета я пощипват и се кикотят беззвучно в очакване да я погъделичкат - малките, глупави рачета, чиито главички са винаги пълни със смешни идеи.
20.02.2013 15:14 -
Болна ли е България? /опит за диагностика от един редови неспециалист/
Аз… не съм фен на политиката. Вероятно защото не съм фен на българските политици. Обикновено са ми нужни не повече от три минути техни изказвания, за да се напълни главата ми с тъга, комбинирана с не особено лицеприятни мисли и и...
18.02.2013 09:54 -
„Аз си отивам, когато разбера, че любовта… е отсервирана от масата” /Тодор Колев/
Понякога хората си отиват.
Всъщност… хората си отиват винаги.
