РИЦАРСКИ РОМАНС
Огненият рицар бе препуснал
с белия си кон по пътя прашен.

     Август. Ранният следобед. Жега - не се диша. Наблъскани сме в един автобус Пловдив-София и въпреки уж-климатика се давим бавно и сигурно в собствената си пот. По средата на магистралата (разбирай "на нищото") автобусът лекичко отбив...

      Ей, тия препинателни знаци! Погледът ми постоянно се препъва в причудливостта им. Да се чуди човек - думите ли да следи, пунктуацията ли...
      Ето, например въпросителната. Какво й има ли? Ами то... да не смееш да я погледнеш! Ед...

* * *
Днес мога
да разтворя в усмивката си

ЕМАНЦИПИРАНА
Беше мъж,
ама мъж - мечта!

      Преди няколко дни говорихме с приятел за смазващото чувство за безсилие, което ни обзема всеки път, когато не можем да предотвратим или избършем нечия сълза.
     Мислех, че поне на близките си мога да помогна, но се оказа, че само...

        
        Поизмъква се тихомълком и последният работен ден за тая година. С единия крак е вече вън. Бърза да празнува.
       Всеки е привършил, каквото е имал да върши. Сто колеги се изредиха да си пожелаем весело изпращане-посрещ...

УТРО
Най-после утрото дойде!
Промъкна се, ухаещо на пролет.

ПРИКАЗКА ЗА ЩАСТИЕТО
 
-         Търся щастието. Знаеш ли къде е? – провикнах се към слънцето.

ОЦЕЛЯВАНЕ
Няма да те пусна отново във съня ми.
Няма тишината да екне с твойте думи.

          ЗМЕЙ ГОРЯНИН                          
   
                        Посвещавам на вечната ни