Долу, под звездния тих океан,
свети градът спотаено -
шепа светулки в планинската длан,

Ха-ха-хав, хи-хилещ се смях
разхо-хожда се в моите стъпки.
Хоризонтът, към който вървях,

"Да те прегърна искам - и да се събудя" -
прошепнаха две ласкави очи.
Стъписа се сърцето ми в полуда -

Знам, че мога, когато реша,
да си тръгвам с увереност смела.
Да отварям безжално врата

   
    Мирчонка е на четири. Малката й пухкава ръчичка се е сгушила уютно в моята. Движим се бавно и на пресекулки. Сините й очички не смогват чак толкова бързо да попият всяка подробност наоколо и има нужда да поспира, за да разгледа и...

      
     Неделята започна добре.
     С едно дъ-ъ-ълго майчино-дъщерско нагушване в леглото. С много "мамо, мамо...", с много "ах, тиии..." и с много "хи-хи-хи..." - ча-а-ак до разсънване.

Една сълзица крехка и прозрачна
подири път към  моите очи.
Но няма път. Обрасъл е отдавна.

Понякога съм приливна вълна.
За пясъчната сухост зажадняла,
пресягам мокри длани към брега,

Ден 1
Какъв е тоя огромен камък? Откъде се взе? Какво да го правя?
Не мога да повярвам! Откъде ми дойде това на главата?! И защо точно на мен?!

     Добре е, че заваля сняг.
     Умори ме тая зима - сива, никаква. То какво беше това?!
     Едно слънце с остри зъби, дето се подсмихва лукаво през стъклата. А му повярвам и безгрижно подам нос навън, а ми е прегризало дъха.

      
       Искам те гол.
       Истински гол.

М И Г
Няма кога.
Има миг. Има никога.